В половината общини пенсионерите са двойно повече от децата
След като предходната седмица представихме най-общо населението в другите общини както и динамиката в основните градове на страната, през днешния ден продължаваме поредицата за преброяването с взор към застаряването в другите елементи на страната.
През 2021г. делът на популацията над 65г. в цялата страна е 23,5% от общото. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като измежду тях попадат огромни градове като Столична (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона сред 20% и 30% дял на възрастното население към общото.
Очаквано, има и общини със доста по-висок дял на възрастното население. Докато общините с минимум хора над 65г. имат дялове не доста под междинното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са много над междинния. Общините с най-дълбоко застаряване са ситуирани в Северозападна България, изключително по границата със Сърбия, само че също по този начин и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези региони са с ниска степен на икономическо развиване и можем да твърдим, че част от застаряването е разследване от миграционните процеси и напускането на младежите към огромните градове и отвън страната.
| Интерактивна версия на картата |
За десетте години от последното броене делът на хората над 65г. в страната е повишен с тъкмо 5 прочие п. (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е съвсем всеобщ, като единствено в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 прочие п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 прочие п.) и Ружинци (-2,3 прочие п.). Общините, в които делът на възрастните се е нараснал най-вече са Неделино (13,9 прочие п.), Баните (12,6 прочие п.) и Джебел (11,9%). Приблизително половината от общините (общо 124) бележат нарастване на възрастното население, по-високо от междинното страната, а по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на обстоятелството, че мощно застарелите райони на север и на запад към този момент са с висок дял на възрастното население още през 2011г.
| Интерактивна версия на картата |
Друга позиция към застаряването можем да получим от отношението на популацията над 65-годишна възраст по отношение на децата до 14-годишна възраст. През 2021г. цената на този индикатор е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65г.), което е с 27,4 прочие п. повече от 2011г. (139,6%). В 78 общини отношението е по-ниско от междинното, като тук още веднъж влизат огромните градове с техния висок брой поданици и относително добра демографска динамичност.
Едва в осем общини броят на децата до 14-годишна възраст надвишава броя на жителите над 65г., като индикаторът е най-хубав в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). Най-много възрастни по отношение на деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 години (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%). В половината общини в страната (132) се падат над двойно повече хора над 65г. по отношение на деца до 14г. И този индикатор е най-голям в общините около сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен регион, Средногорието и Родопите, където демографската картина е била надалеч по-благоприятна през 2011г.
| Интерактивна версия на картата |
Отношението на хората над 65-годишна възраст по отношение на групата 15-64 години също пораства. Докато през 2011г. то е било 27,1%, през 2021г. към този момент доближава 37,7%, или растеж от над 10 прочие п. Само в 68 общини цената на индикатора е по-благоприятна, а в 81 броят на хората над 65г. е над 50% от тази на хората в работоспособна възраст. В 7 общини индикаторът даже надвишава 100%., като най-високите му стойности са в Бойница (137,3%), Грамада (126,9%) и Невестино (124,1%). Отношението е най-ниско в Гърмен (21%), Сърница (22,3%) и Козлодуй (24,2%). И тук общините пограничните със Сърбия и Румъния региони се открояват с по-високи стойности на индикатора.
| Интерактивна версия на картата |
В доста малко общини делът на популацията над 65г. се свива, като пониженията са незначителни, освен това в общини с малко население. Нещо повече, обособилите се през 2011г. райони със мощно застаряло население са се разраснали доста за 10 години, а в някои случаи даже се образуват нови райони с по-сериозно застаряване, като да вземем за пример част от родопския район, където изключително доста се утежнява отношението сред най-възрастните и най-младите.
Изводите от темповете на застаряване и поправените с преброяването настоящи данни имат и съответни последствия за редица политики, изключително в обществената сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от голяма важност за:
Развитието на локалните пазари на труда – макар че общото здравно положение на популацията като цяло се усъвършенства в последните години, има лимит на възрастта, след който дейното присъединяване на пазара на труда става все по-трудно. В резултат на това бързо застаряващите региони ще срещат все по-големи компликации в привличането на нови вложения в бъдеще, които от своя страна могат да доведат до поврат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.Структурата на пенсионната система – бързият растеж на хората в пенсионна възраст значи, че при преобладаващата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителната тежест върху работещите нараства, покачва се и натискът върху бюджета за дофинансиране.Разпределението на обществените услуги – териториалното систематизиране на възрастните хора е измежду значимите знаци за обмисляне на потребностите от обществени услуги – от клубове през старешки домове до патронажна грижа. Динамиката от последното десетилетие пък показва и къде най-вероятно тези потребности ще нарастват най-бързо.Структура на здравната система – застаряващото население значи и нараснали потребности от здравна грижа. Това от своя страна има директни последици за планирането както на болничната мрежа, по този начин и за обезпечаването на достъп до медикаменти в по-отдалечените региони.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
През 2021г. делът на популацията над 65г. в цялата страна е 23,5% от общото. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като измежду тях попадат огромни градове като Столична (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона сред 20% и 30% дял на възрастното население към общото.
Очаквано, има и общини със доста по-висок дял на възрастното население. Докато общините с минимум хора над 65г. имат дялове не доста под междинното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са много над междинния. Общините с най-дълбоко застаряване са ситуирани в Северозападна България, изключително по границата със Сърбия, само че също по този начин и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези региони са с ниска степен на икономическо развиване и можем да твърдим, че част от застаряването е разследване от миграционните процеси и напускането на младежите към огромните градове и отвън страната.
| Интерактивна версия на картата |
За десетте години от последното броене делът на хората над 65г. в страната е повишен с тъкмо 5 прочие п. (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е съвсем всеобщ, като единствено в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 прочие п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 прочие п.) и Ружинци (-2,3 прочие п.). Общините, в които делът на възрастните се е нараснал най-вече са Неделино (13,9 прочие п.), Баните (12,6 прочие п.) и Джебел (11,9%). Приблизително половината от общините (общо 124) бележат нарастване на възрастното население, по-високо от междинното страната, а по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на обстоятелството, че мощно застарелите райони на север и на запад към този момент са с висок дял на възрастното население още през 2011г.
| Интерактивна версия на картата |
Друга позиция към застаряването можем да получим от отношението на популацията над 65-годишна възраст по отношение на децата до 14-годишна възраст. През 2021г. цената на този индикатор е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65г.), което е с 27,4 прочие п. повече от 2011г. (139,6%). В 78 общини отношението е по-ниско от междинното, като тук още веднъж влизат огромните градове с техния висок брой поданици и относително добра демографска динамичност.
Едва в осем общини броят на децата до 14-годишна възраст надвишава броя на жителите над 65г., като индикаторът е най-хубав в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). Най-много възрастни по отношение на деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 години (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%). В половината общини в страната (132) се падат над двойно повече хора над 65г. по отношение на деца до 14г. И този индикатор е най-голям в общините около сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен регион, Средногорието и Родопите, където демографската картина е била надалеч по-благоприятна през 2011г.
| Интерактивна версия на картата |
Отношението на хората над 65-годишна възраст по отношение на групата 15-64 години също пораства. Докато през 2011г. то е било 27,1%, през 2021г. към този момент доближава 37,7%, или растеж от над 10 прочие п. Само в 68 общини цената на индикатора е по-благоприятна, а в 81 броят на хората над 65г. е над 50% от тази на хората в работоспособна възраст. В 7 общини индикаторът даже надвишава 100%., като най-високите му стойности са в Бойница (137,3%), Грамада (126,9%) и Невестино (124,1%). Отношението е най-ниско в Гърмен (21%), Сърница (22,3%) и Козлодуй (24,2%). И тук общините пограничните със Сърбия и Румъния региони се открояват с по-високи стойности на индикатора.
| Интерактивна версия на картата |
В доста малко общини делът на популацията над 65г. се свива, като пониженията са незначителни, освен това в общини с малко население. Нещо повече, обособилите се през 2011г. райони със мощно застаряло население са се разраснали доста за 10 години, а в някои случаи даже се образуват нови райони с по-сериозно застаряване, като да вземем за пример част от родопския район, където изключително доста се утежнява отношението сред най-възрастните и най-младите.
Изводите от темповете на застаряване и поправените с преброяването настоящи данни имат и съответни последствия за редица политики, изключително в обществената сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от голяма важност за:
Развитието на локалните пазари на труда – макар че общото здравно положение на популацията като цяло се усъвършенства в последните години, има лимит на възрастта, след който дейното присъединяване на пазара на труда става все по-трудно. В резултат на това бързо застаряващите региони ще срещат все по-големи компликации в привличането на нови вложения в бъдеще, които от своя страна могат да доведат до поврат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.Структурата на пенсионната система – бързият растеж на хората в пенсионна възраст значи, че при преобладаващата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителната тежест върху работещите нараства, покачва се и натискът върху бюджета за дофинансиране.Разпределението на обществените услуги – териториалното систематизиране на възрастните хора е измежду значимите знаци за обмисляне на потребностите от обществени услуги – от клубове през старешки домове до патронажна грижа. Динамиката от последното десетилетие пък показва и къде най-вероятно тези потребности ще нарастват най-бързо.Структура на здравната система – застаряващото население значи и нараснали потребности от здравна грижа. Това от своя страна има директни последици за планирането както на болничната мрежа, по този начин и за обезпечаването на достъп до медикаменти в по-отдалечените региони.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ